ЛЮБОВТА НЯМА НИКОГА ДА СВЪРШИ...

ЛЮБОВТА НЯМА НИКОГА ДА СВЪРШИ

Ние сме участниците в тази игра наречена -любов. В това вълшебство, носещо ни толкова положителни емоции, но и немалко страдания. И въпреки всичко, пак и пак, търсим същото усещане, емоция, състояние - да се понесем нестъпващи по земята, когато реалността размива своите граници и ние се носим като балончета пълни с хелий из пространството.

Всъщност ние сме обречени на търсене цял живот, понеже любовта е нашата движеща сила, нашето вдъхновение, нашият силен старт за всяко нещо, което правим. Тя е солта на живота ни. Без нея всичко е безвкусно, сиво, равно, скучно, безинтересно. С какво например може да се сравни нетърпението, бързият ритъм на сърцето, блясъкът в очите, вдъхновението, радостното очакване, когато отиваме на среща? И когато срещнем погледа на любимия, прегръдката, даряваща взаимност, целувката - като докосване и емоция, чувства и нежност. А когато тръгнем хванати за ръка , неинтересуващи се от никой и нищо около нас...

Замисляме ли се, как това влияе на всичко и всеки. Защото тази емоция е толкова силно заредена с положителна енергия, че се разпръсква навсякъде и всеки минал през този облак, носещ се около влюбените , се зарежда неволно. И когато видиш двама влюбени на пейката, на алеята, на улицата - ти се усмихваш, става ти мило, защото веднага, автоматично носят спомен за нещо хубаво, изживяно преди или сега. И те прави съпричастен , благосклонен , заразен с любов. Става ти леко на душата, че животът си се движи по своите си закони, без да се съобразява с нищо, непоколебимо и се успокояваш, че любовта няма никога да свърши, тя е около нас и колкото повече мислиш за нея, я привличаш с цялото си същество. Винаги има нещо и някой, които могат да бъдат обичани, безрезервно, отдадено , с цялото си същество, дори и да няма взаимност. Просто обичаш и не питаш. Е, може и да попиташ маргаритката за точния отговор.../ текст Zvetanka Shahanska/