неделя, 27 март 2011 г.

ДОКОСВАНЕ...



ДОКОСВАНЕ...

Убедена съм, че душите на всички са красиви и добри. Просто много хора са допуснали те да загрубеят във времето. Или по-скоро са скрили истинската си душа под пластове ежедневие, еднообразие и равен живот. Не искат да допуснат нещо или някой да ги наранява повече. Свили са душата си до незначителна точица и са я запокитили в най-далечното си кътче. Заключили са я с девет ключа. Надявайки се, че така се предпазват. Но всъщност, те пречат по този начин на любовта , добротата, приятелството да се докоснат до тях . Не им дават път до себе си, да покажат на какво са способни. Не приемат помощта им.
А се иска толкова малко, просто да се отворят към света, да забравят страха, да повярват. Да позволят на душата си да излезе от скривалището, да се отпусне, да полети..
/текст Zvetanka Shahanska/

неделя, 20 март 2011 г.

ЩАСТИЕТО Е...



ЩАСТИЕТО Е...

Основните елементи на щастието са -
нещо да правиш,
нещо да обичаш
и нещо, за
което да се надяваш!


Честита пролет, приятели! Бъдете щастливи!

вторник, 15 март 2011 г.

СЛАДЪК СЪН...




/снимки Zvetanka Shahanska/

СЛАДЪК СЪН...

Не си спомням кой беше казал, че когато си
почиваме трябва да вземаме пример от котките.
Те го правят съвършено. Виждате сами от снимките,
как за да си поспят малко, са си намерили
най-невероятното място за тази цел:)
Усмихнете се, животът е интересен!:)
/текст и снимки Zvetanka Shahanska/

неделя, 6 март 2011 г.

ДА НЕ НАРАНИШ СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА

/ снимка Zvetanka Shahanska/

ДА НЕ НАРАНИШ СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА

" Алексис - рече ми той - ще ти доверя едно нещо;
малък си още и няма да го разбереш; ще го разбереш,
когато пораснеш. Слушай чедо мое; Господ не могат
го побра седемте ката не небето и седемте ката на
земята; ала го побира сърцето на човека. И затова
внимавай, Алекис, жив да си, внимавай да не нараниш
никога сърцето на човека!"
/Никос Казандзакис- "Алексис Зорбас"/



"Шефе, харесвам те прекалено много, че да не ти го кажа. Имаш всичко, само немаш лудост. Човек има нужда от малко лудост или никога няма да може да скъса въжето и да се освободи."
"Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..."
"Всичко, което е необходимо, за да се чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце."
"Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души - един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама - този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно..."

петък, 4 март 2011 г.

четвъртък, 3 март 2011 г.

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА



ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

ИВАН ВАЗОВ
Прочетете и тук ХАДЖИ ДИМИТЪР /Христо Ботев/

вторник, 1 март 2011 г.

В КАШОН...



/снимки Zvetanka Shahanska/

В КАШОН...

Може да съм в кашон, но пък
не ми е толкова студено:)

На завет под един балкон,
в този стар кашон,
живее си една писана,
разкошна мърморана...
/снимки и текст Zvetanka Shahanska/
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...