понеделник, 22 ноември 2010 г.

СИНИЯТ СВЕТОФАР/приказка/



СИНИЯТ СВЕТОФАР/приказка/

Веднъж светофарът, който стои на Площада при катедралата в Милано, извършил странна постъпка. Всичките му светлини внезапно се оцветили в синьо и хората не знаели какво да правят.
-Да пресичаме ли или да не пресичаме? Да спрем или да не спираме?
От всички си очи на всички посоки светофарът разпръсквал необикновения си син сигнал с такъв небесносин цвят, какъвто небето на Милано не познавало.
Докато чакали да разберат какво става, автомобилистите натискали клаксони и свирки, мотоциклетистите карали да ръмжат моторите и по-тлъстите граждани викали:
-Знаете ли кой съм аз?
Шегаджиите подхвърляли остроти:
-Зеленото си го е присвоил началникът, за да си направи вила сред полето.
-Червеното са го употребили , за да боядисат рибките в градината.
-А знаете ли какво правят с жълтото? Разреждат олиото.
Най-после дошъл един регулировчик, застанал на кръстопътя и започнал да оправя движението. Друг регулировчик намерил командната кутия и спрял тока.
Преди да изгасне, небесносиният светофар имал време да си помисли:
„ БЕДНИЧКИТЕ! Аз им дадох сигнал”ПЪТ СВОБОДЕН ЗА НЕБЕТО”. Ако ме бяха разбрали, сега всички щяха ДА ЗНАЯТ ДА ЛЕТЯТ. Но може би не им достигна СМЕЛОСТ.”/ Джани Родара”Приказки по телефона”/

2 коментара:

  1. Prekrasna prikazka, vurhy koqto mojem da mislim chasove i pak da ima hlqb za razmisul v neq.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, напълно съм съгласна! Прекрасна приказка за много размисъл!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...