петък, 31 декември 2010 г.

сряда, 29 декември 2010 г.

ДУМАТА "ПЛАЧА"/приказка/



ДУМАТА ”ПЛАЧА”/приказка/

Тази история не се е случила, но сигурно ще се случи утре. Ето какво се разказва в нея.
Утре една добра стара учителка завела учениците си , наредени в редица по двама, да разгледат Музея на отминалото време, където били събирани нещата от миналите времена, които не служат вече , като кралската корона, шлейфът на кралицата , трамваят от Монца и така нататък.
Зад една малко напрашена витрина се мъдрела думата „плача”.
Учениците от Утре прочели надписа, но не го разбрали.
- Госпожо, какво значи това?
- Дали е древно украшение?
- Може би е принадлежало на Етруските?
- Учителката им обяснила, че едно време тази дума много се употребявала и много боляла. Показала им едно шишенце, в което били запазени сълзи, кой знае, може би ги бил пролял някой роб, бит от господаря си, или някое бездомно дете.
- Прилича на вода – казал един ученик.
- Но тази вода парела и горяла – казала учителката.
- Може би преди употреба са я възварявали?
Учениците изобщо не разбирали , дори започнали да се отегчават. Тогава учителката ги завела да видят други отдели на музея, където имало по-лесни за разбиране неща, като решетките на едни затвор, едно куче пазач, трамваят от Монца и така нататък, все неща, които в щастливата страна Утре не съществували./ Джани Родари”Приказки по телефона”/

вторник, 28 декември 2010 г.

ПРИЕМИ ЗНАКА НА ЛЮБОВТА



ПРИЕМИ ЗНАКА НА ЛЮБОВТА

Често пъти е по-лесно да обикнеш, отколкото да си обичан.
Ние трудно приемаме помощта и подкрепата на другите.
Нашите опити да останем независими лишават другите от
възможността да ни покажат любовта си. Много родители
на стари години лишават децата си от шанса да им
демонстрират същата тази любов и подкрепа, която те са
получавали в детството си. Много мъже (и жени), когато
ги сполети нещастие, се срамуват от зависимостта си от другите.
В резултат, реката на любовта не тече. Вие трябва да приемете
от някого знака на любовта. Вие трябва да позволите на другите
да ви помагат, за да ви дадат сили да вървите по-нататък.
Ако приемете такава любов с чистота и смирение, вие ще разберете,
че Любовта нито дава, нито получава — това става едновременно./Паулу Куелю/

неделя, 26 декември 2010 г.

МОИТЕ КОЛЕДНИ ЖЕЛАНИЯ



МОИТЕ КОЛЕДНИ ЖЕЛАНИЯ

Всяка година на Коледа си пиша всички желания,
които искам да ми се случат през годината, на
един лист и го запечатвам в плик до следващата Коледа.
Тогава го отварям и си правя равносметка. Трябва да
се пишат неща, които много, ама много силно искаш да се сбъднат.

Отваряйки плика с миналогодишните си желания/ част от тях бях
забравила, че съм ги писала:)/, с изненада открих,
че по-голямата част от тях са се сбъднали. После нямало Коледни чудеса.
Има! Макар и подсъзнателно, ние "работим" за тези наши желания.
Написах си нови за следващата година...Може пък да се сбъднат на 100%
Силно вярвам в това.../ текст Zvetanka Shahanska/

събота, 25 декември 2010 г.

ДЕН ЗА РАДОСТ!



ДЕН ЗА РАДОСТ!

Коледа е! Ден за радост! Нека си
пожелаем много щастие, здраве,
усмивки, любов, хармония...!
Да ни е честито РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

четвъртък, 23 декември 2010 г.

КОЛЕДАТА Е НЕИЗБЕЖНА



КОЛЕДАТА Е НЕИЗБЕЖНА


Прекрасното нещо на Коледа е това,
че е неизбежна - като гръмотевица,
и ние всички преминаваме през нея заедно.
/Гарисън Кийлор/


вторник, 21 декември 2010 г.

ДА СЕ СМЕЕТЕ ЧЕСТО...



ДА СЕ СМЕЕТЕ ЧЕСТО

Да се смеете често и по много,
да печелите уважението на
интелигентните хора
и обичта на децата...
Да направите от света
едно по-добро място...
Да знаете, че поне един живот
е дишал по-леко,
защото вие сте живели.
Това е да сте успели ./Емерсън/

неделя, 19 декември 2010 г.

УСМИВКАТА/притча/



УСМИВКАТА

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.

Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада. Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

Започнало да се смрачава. Момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.

Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”

През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”/Хорхе Букай/

събота, 18 декември 2010 г.

АНГЕЛСКАТА РЪКА



АНГЕЛСКАТА РЪКА

Монасите в пустинята твърдели, че е необходимо да се размърда ангелската ръка. Затова те понякога правели нелепи неща — например, разговаряли с цветята или се смеели без причина. Алхимиците следват „знаците на Бога“; ключът към разгадаването, който понякога има много малко значение, изведнъж става много важен. Учителят казал: „Не се страхувайте, ако ви смятат за луди, направете днес нещо, което е в разрез с вашата логика. Дръжте се обратно на това, както се държите обикновено. Това може да ви отвори вратата към едно голямо приключение — на тялото и на душата“./Паулу Куелю/

четвъртък, 16 декември 2010 г.

СНЕЖЕН ЧОВЕК



СНЕЖЕН ЧОВЕК

Има и такива снежни човеци - малко пънк. Децата са толкова креативни - измислят най-различни и причудливи снежковци. Сега имат материал и могат да действат. Толкова дълго чакаха снега.
Ето какво пише в Уикипедия за снежния човек:

Снежен човек традиционно се свързва с Коледните празници и Нова година. Снежните човеци се правят обикновено от деца за отпразнуване на първия сняг или просто като вид забавление и зимна игра.
Най-простият снежен човек се състои от 3 части, които представляват 3 големи снежни топки - най-голямата служи за основа, след това се слага втората по големина и служи за гърди и накрая най-малката за глава. Понякога за ръце служат клони, но може да бъде и без ръце. Снежният човек "държи" лопата или метла. За очи най-често се ползват въглени, носът е желателно да е от морков, а за уста могат да се ползват малки камъчета. На главата му има шапка, а около врата шал.


От това по-изчерпателно описание не съм срещала. Искам да добавя, че снежни човеци се правят и от големи хора:))), а пък за очи, нос , ръце, шапка, каквото има под ръка. Важното е да е весело и да служи за релакс и забава с много усмивки:)
/текст Zvetanka Shahanska/

вторник, 14 декември 2010 г.

ЛЮБОВТА ЛЕКУВА



ЛЮБОВТА ЛЕКУВА

Джералд Джемполски е лекар психиатър, който вярва, че най-напред трябва да излекуваме своето сърце и мисълта си, за да можем след това да лекуваме и света, който ни заобикаля. Той учи пациентите как да се избавят от болката, наследена от миналото и от страха си от бъдещето чрез любов и опрощение. Той съветва, да бъдат приети – искрено и дълбоко, следните тези:

• Човешката ни същност е любов.
• Здравето означава вътрешно спокойствие.
• Да даваш и да получаваш е едно и също нещо.
• Можем да се освободим от миналото и бъдещето.
• Настоящето е единственото време, което съществува.
• По-добре можем да се научим да обичаме себе си и околните, ако прощаваме,а не ако критикуваме.
• Вместо търсачи на вина, по-добре да бъдем откриватели на любов.
• Можем да запазим вътрешно спокойствие независимо от това, което става около нас.
• Хората са един за друг учители и ученици.
• Всички сме способни да възприемаме цялото, а не само част от своя живот.
• Тъй като любовта е вечна, не бива да се страхуваме от любовта.

понеделник, 13 декември 2010 г.

СНЯГ...



СНЯГ...

Сега вече ще можем да си правим снежни човеци,
да се замеряме със снежни топки, да се пързаляме...
Дългоочакваният сняг заваля и дори вече натрупа,
тези, които се притесняваха, че ще останем тази
зима без сняг - усмихнете се!
Както виждаме природата си знае работата!
По този случай един музикален поздрав!!!!:))))

събота, 11 декември 2010 г.

РАДВАЙ СЕ ПОВЕЧЕ


РАДВАЙ СЕ ПОВЕЧЕ

Трудно е да се усмихваш винаги,
но не избирай по-лесното-да плачеш.
Не можем да променим кой знае колко
външния си вид, но само от нас зависи
какви личности да бъдем.
Страхувай се по-малко,
надявай се повече.
Ядосвай се по-малко,
радвай се повече.
Говори по-малко,
казвай повече.
Мрази по-малко,
обичай повече.
Тогава всички хубави неща
ще бъдат твои.

петък, 10 декември 2010 г.

КРЕДОТО НА ОПТИМИСТА



КРЕДОТО НА ОПТИМИСТА

Обещайте си:
Да бъдете силни и нищо да не е в състояние да наруши вътрешния ви мир.
Да излъчвате и внушавате здраве,щастие и благосъстояние на всеки с когото общувате.
Да накарате всичките си приятели да почувстват,че притежават нещо много ценно.
Винаги да гледате от слънчевата страна на живота и активно да прилагате оптимизма си.
Да мислите само на-доброто,да работите само за най-доброто и да очаквате само най-доброто.
Да се интусиазирате от успеха на другите също толкова ,колкото и от собствените си успехи.
Да забравите грешките от миналото и да се фокусирате върху великите постижения на бъдещето.
Да имате винаги ведро изражение и да дарявате усмивка на всеки срещнат познат или непознат.
Да отделяте извънредно много време за самоусъвършенстване и да не ви остава време да критикувате другите.
Да живеете с вярата ,че целият свет е на ваша страна и ви подкрепя при условие,че сте верни на най-доброто в себе си.
/написано през 1912г. от Крисчън Ларсън/

сряда, 8 декември 2010 г.

МНОГО ЩАСТЛИВ ЧЕТВЪРТЪК:)



МНОГО ЩАСТЛИВ ЧЕТВЪРТЪК:)

Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят.
- Това, което мисля - каза Пух, - е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.
- Аз пък мисля - каза Прасчо, - мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.
- Хайде да отидем да видим всички - каза Пух. - Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл - това аз наричам Приятелски Ден.
Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо…
Пух можа:
- Ще отидем, защото е Четвъртък - каза той, - и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!/ А. Милн " Мечо Пух/

вторник, 7 декември 2010 г.

КОЛЕДА/картичка/

КОЛЕДА/картичка/

Нова актуална картичка за Коледа. Много е приятно да се прави така картичка. Все едно си рисуваш:)Ще се радвам, ако ви хареса:) Кликнете в центъра - тя е анимирана:)



/автор Zvetanka Shahanska/

неделя, 5 декември 2010 г.

МАЛКИ СЛАДКИ ДЖУДЖЕНЦА



МАЛКИ СЛАДКИ ДЖУДЖЕНЦА

Това са част от джуджетата, които помагат на дядо Коледа.
Тъй като има много подаръци за приготвяне и помощниците му са много.
Джуджета, елфи, Снежанка, ангелчета - всички те са запретнали ръкави и помагат.
На Коледа , дядо Коледа идва с пълната шейна, теглена от бързите еленчета.
Той подаръци разнася из всички домове.
И децата го чакат с трепет в сърцето и блеснали очи.
Как искам само и аз да го чакам така...
Утре започвам да украсявам коледната елха...
/текст Zvetanka Shahanska/

четвъртък, 2 декември 2010 г.

САМО МУ ПОМОГНАХ...



САМО МУ ПОМОГНАХ...

Писателят и преподавателят Лео Баскалия разказва
за един конкурс, в който трябвало да журира.
Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете.
Победителят било едно 4-годишно момченце,
чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си.
Когато видяло, че мъжът плаче, малкото дете отишло в двора на господина,
покатерило се в скута му и останало седнало там.
Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа,
а малчуганът казал: „Нищо, само му помогнах да си поплаче.”/в."Хомеопатия, spiralata.net/

сряда, 1 декември 2010 г.

ЕЛЕНИТЕ НА ДЯДО КОЛЕДА СЕ КАЗВАТ...



ЕЛЕНИТЕ НА ДЯДО КОЛЕДА СЕ КАЗВАТ...

Според легендата, дядо Коледа живее на Северния полюс или в Лапландия заедно с елфи или джуджета, които му помагат за изработването на подаръците за децата. Той лети с вълшебна шейна, карана от елени, и носи подаръци на послушните деца. Елените са: Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф./ източник Уикипедия/

Значи да повторим имената на елените/да си призная и аз не ги знаех:))))/
ДАШЪР, ДЕНСЪР, ПРЕНСЪР, ВИКСЕН, КОМЕТА, КУПИДОН, ДОНЪР, БЛИТЦЕН, РУДОЛФ

Интересно

- Според някои версии българското название „дядо Коледа“ произлиза от латинското име Календи, с което се означават първите дни на всеки месец.
- Писмо до дядо Коледа може да се изпрати на този адрес http://www.dechica.com/xmasmail/mailf.htm/

УЧИЛИЩЕ ЗА ЕЛФИ



УЧИЛИЩЕ ЗА ЕЛФИ

И това го има по света. Много интересно. Училище за елфи! Намира се във Финландия. Там има учебно заведение за елфи. Преподават се основните знания и умения на елфите:)В случай, че искате да се запишете там, ето малко

Инфо

В скандинавските страни професията елф вклюва и помагане на Дядо Коледа и е изключително актуална. Академията се намира в Рованиеми, на 2500 км от Северния полюс. В нея могат да се обучават 2000 души на година, няма възрастови ограничения. В задълженията на елфите влиза не само опаковане на подаръците , но и писането на отговори на 750 000 писма, които всяка година получава Дядо Коледа. В Рованиеми всяка година пристигат около 500 000 туристи. Популярни развлеченния там са разходки с елени и риболов. Може и разходка на ледоразбивач. През това врме туристите са придружавани от елф./инфо БТА/

Жалко, че тук нямаме такова училище. Но пък то и времето не предполага да има, защото сме вече декември, а навън е пролет.../Zvetanka Shahanska/

понеделник, 29 ноември 2010 г.

КОЛЕДНА УКРАСА





КОЛЕДНА УКРАСА

Идва Коледа независимо от всичко.
А Коледният дух някъде се е скрил...
Нека го извикаме, време е вече!
Остават 26 дни до този прекрасен празник...
В интернет попаднах на няколко интересни еко украси от шишарки,
които придават много топлина и естественост на интериора.
Да им се порадваме, а може и да започнем да украсяваме около нас.../текст Zvetanka Shahanska/

петък, 26 ноември 2010 г.

КАТЕРАЧ N1

Започва голямото катерене...
Все по-нагоре и нагоре...
Дали да взема да отворя вратата?!?
Яаааа, колко на високо съм се покатерила:)))))
По-добре да взема да се приземя!
КАТЕРАЧ N1

Толкова игриво коте, не бях срещала. То не стоеше на едно място нито за миг.../ снимки и текст Zvetanka Shahanska/ Още снимки на котенца ТУК

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

ЕДИН БРЪМЧАЩ ДЕН



ЕДИН БРЪМЧАЩ ДЕН

Кристофър Робин задава на Пух въпроса:
- Какво обичаш да правиш най-много на света, Пух?
- Амии – каза Пух, – какво обичам най-много…- След което трябваше да спре и да помисли. Защото въпреки, че Яденето на Мед беше много хубаво нещо, има един момент – точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото след като започнеш, но той не знаеше как се нарича той.

Тогава той си помисли, че да си с Кристофър Робин е нещо много хубаво, а да имаш до себе си Прасчо е много приятелско нещо; и така, след като премисли всичко това, той каза:
- Това, което обичам най-много на света, е аз и Прасчо да отидем и да те видим и ти да кажеш: “Какво ще кажете за нещо малко?”, и аз да кажа:”Ами, нямам нищо против нещо малко, нали и ти Прасчо?”, и навън да бъде един бръмчащ ден, и птиците да пеят./ А. Милн "Мечо Пух"/

вторник, 23 ноември 2010 г.

ДА ПЕЕШ...



ДА ПЕЕШ...

Когато задали следния въпрос на едно дете/11г./ :

-На вратата на сърцето на някой трябва да се молим,
да нахлуем или да чукаме?

То отговорило:

-На вратата на сърцето на някой
не трябва нито да чукаш, нито да нахлуваш,
нито да се молиш,
а само да пееш. /spiralata.com/

понеделник, 22 ноември 2010 г.

СИНИЯТ СВЕТОФАР/приказка/



СИНИЯТ СВЕТОФАР/приказка/

Веднъж светофарът, който стои на Площада при катедралата в Милано, извършил странна постъпка. Всичките му светлини внезапно се оцветили в синьо и хората не знаели какво да правят.
-Да пресичаме ли или да не пресичаме? Да спрем или да не спираме?
От всички си очи на всички посоки светофарът разпръсквал необикновения си син сигнал с такъв небесносин цвят, какъвто небето на Милано не познавало.
Докато чакали да разберат какво става, автомобилистите натискали клаксони и свирки, мотоциклетистите карали да ръмжат моторите и по-тлъстите граждани викали:
-Знаете ли кой съм аз?
Шегаджиите подхвърляли остроти:
-Зеленото си го е присвоил началникът, за да си направи вила сред полето.
-Червеното са го употребили , за да боядисат рибките в градината.
-А знаете ли какво правят с жълтото? Разреждат олиото.
Най-после дошъл един регулировчик, застанал на кръстопътя и започнал да оправя движението. Друг регулировчик намерил командната кутия и спрял тока.
Преди да изгасне, небесносиният светофар имал време да си помисли:
„ БЕДНИЧКИТЕ! Аз им дадох сигнал”ПЪТ СВОБОДЕН ЗА НЕБЕТО”. Ако ме бяха разбрали, сега всички щяха ДА ЗНАЯТ ДА ЛЕТЯТ. Но може би не им достигна СМЕЛОСТ.”/ Джани Родара”Приказки по телефона”/

петък, 19 ноември 2010 г.

ЛЮБОПИТНО ЗА СМЕХА...



ЛЮБОПИТНО ЗА СМЕХА...

Членовете на племето Припичаян/Ю.А./стават през нощта, за да си разказват вицове.Дори
заспалите се будят, за да се посмеят и после заспиват за секунди:)
٩(-̮̮̃-̃)۶
Човек практически не е способен да контролира смеха си. Австралийски изследователи от университета в Мелбърн установили, че изразът на тази емоция може да бъде сдържан секунда-две, но смехът все пак неминуемо ще избухне.
Нещо повече – колкото по-дълго човек успее да сдържи смеха си, толкова по-силен ще е той, когато вече не се контролира.
٩(-̮̮̃-̃)۶
Децата с най-широки усмивки на семейните снимки имат щастлив брак три пъти по-често, отколкото намусените, показва американско изследване.
٩(-̮̮̃-̃)۶
Смехът действа благоприятно на дишането, с което увеличава газообмена 3-4 пъти.
Подобрява апетита, повишава работоспособността, нормализира съня. Преодолява
чувството на страх и е прекрасен способ за очистване на организма. Смехът помага да се избавите от стомашното безпокойство и да подобрите фигурата си.
Всичко, което е смешно престава да бъде опасно. Няма по-добро физиологично и психично отпускане от смеха. Смеейки се, хората се разделят със своето невротично състояние.
٩(-̮̮̃-̃)۶
В смеха на откритите хора преобладава гласната "а"- ха-ха, те са лоялни, активни, непостоянни. Те се смеят сърдечно, изразявайки радост. Това е най - искрения смях.
٩(-̮̮̃-̃)۶
Смехът е най-силното лекарство против страха.
٩(-̮̮̃-̃)۶
Изучаването на смеха и хумора и техните психологични и психични влияния върху човешкото тяло се нарича ГЕЛОТОЛОГИЯ.
٩(-̮̮̃-̃)۶
Направи добро. Помогни на някого да се усмихне!
/Zvetanka Shahanska/

сряда, 17 ноември 2010 г.

КАЦНАЛ НА ЕДНО ДЪРВО...







КАЦНАЛ НА ЕДНО ДЪРВО...

И такива котки има:) Обичат да гледат на света отвисоко.
Първо се качи едната, после и другата.
Смях, смях...Не бях виждала такива катерачи.
Всичко се разви светкавично пред очите ми.
Чак не повярвах какво става...
И си стояха доста, там, на дървото,
като че ли все по дърветата растат:))))
Още снимки на ДВЕ КОТЕНЦА
/ текст и снимки Zvetanka Shahanska/

вторник, 16 ноември 2010 г.

БЪРКАНИЦА В ПРИКАЗКИТЕ


БЪРКАНИЦА В ПРИКАЗКИТЕ

— Имало едно време едно момиченце, коeто се наричало Жълтата Шапчица.
— Не, Червената!
— А, да, Червената. Майка й я извикала и й казала: Слушай Зелена шапчице...
— Ама не, Червена!
— А, да, Червена. Иди при леля Диомира да й занесеш тази обелка от картоф.
— Не: върви при баба си да й занесеш тази пшеничена питка.
— Добре: момиченцето отишло в гората и срещнало един жираф.
— Каква бъркотия! Срешнала вълк, не жираф.
— И вълкът я попитал: Колко прави шест по осем?
— Нищо подобно. Вълкът я попитал: Къде отиваш?
— Имаш право. И Черната шапцица отговорила:
— Червената шапцица, Червената, Червената!
— Да, и отговорила: Отивам на пазар да купя доматено пюре.
— И на сън не и минало това през ума: отивам при баба, която е болна, но не мога да си спомня пътя.
— Точно така и конят казал:
— Какъв кон? Това бил вълкът.
— Да. И казал така: вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий на дясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата, вземи паричката и си купи дъвка.
— Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя.
— Добре, ето ти паричка.
И дядо отново зачел вестника си./ Джани Родари"Приказки по телефона"/

понеделник, 15 ноември 2010 г.

УСМИХНАТО АНГЕЛЧЕ





УСМИХНАТО АНГЕЛЧЕ

Ето, това е първата ми коледна играчка за тази Коледа.
Макар, че Коледното настроение, заради топлото време,
не ме е споходило още. Но тя - Коледата идва:)
Вече във всеки магазин има коледни играчки.
И въпреки, че се заричам всяка година,
да не купувам повече, не става...Изкушавам се.
Как може да го видиш това сладко ангелче и да го подминеш...
Сега, сутрин като ставам, първото нещо, което виждам е него.
И се подсещам , че идва най-хубавият празник - Коледа.
И ми става радостно на душата. И много детско...
/ текст и снимки Zvetanka Shahanska/

неделя, 14 ноември 2010 г.

ПРЕКРАСЕН ДЕН



ПРЕКРАСЕН ДЕН

Тази снимка ми хареса с факта, че много обичам да ходя.
Да пътувам, да се потапям в непознати места.
Да снимам и разглеждам с любопитство.
Това ми дава заряд, сила и бягство от рутината,
която понякога притиска силно и пречи много.

Разходката е начин да възвърнем равновесието си,
да се раздвижим от застоялия градски живот и
да се полюбуваме на света около нас.
Една разходка,безцелна и без вина, че си губим времето,
не трябва да ни подтиска,
защото няма изгубено време. Има изгубени хора.
Изгубили себе си в този объркан свят на противоречия.
И за да се намерим пак, отново, прилагаме техники и методи,
един от който, в случая, е разходката.
Инвестираме в себе си, в хармонията,
спокойствието, равновесието от които неистово се нуждаем.
Повече за полезността на разходката може да прочетете тук


/текст Zvetanka Shahanska/

сряда, 10 ноември 2010 г.

ЗА ЛЕКА НОЩ




ЗА ЛЕКА НОЩ

Толкова сладко спи това котенце.
Вижте как се е отпуснало върху лапичката си...
Прекрасно, мило и спокойно. Спокойна вечер и на вас:)
Според някои митове и легенди котката живее едновременно в няколко паралелни свята, притежава девет живота и може да влияе на здравето на хората, като им помага да се борят с болестите. Смята се също, че котката дружи с къщата, в която живее, и тези домове са до известна степен защитени от беди и нещастия./ снимки и текст Zvetanka Shahanska/

ВЕСЕЛИТЕ ХОРА/есенна приказка/



/автор на текст Zvetanka Shahanska/
ВЕСЕЛИТЕ ХОРА/есенна приказка/

Есента е толкова красива и вдъхновяваща...
Прекрасна, жълта приказка,
сякаш разказвана ни от някой вълшебен елф,
когато е бил в настроение и се е питал:
- И сега какво красиво да измисля и подаря на хората?!
Мислил, мислил и накрая измислил
да ни подари една дълга, топла есен,
най - красивата, най-приказната, най - вдъхновяващата...

И хората гледали, гледали и не могли да се нарадват...
Ей така, си седели и жълтите листа падали по косите им...
И при всяко докосване, хората, ставали все по-весели !
Все по-усмихнати!
И започвали да гледат с други очи на света.
С едни такива есенни очи.
Всичко изглеждало жълто, усмихнато ,
цветно и радостно. И хората били добри,
казвали си само хубави неща, учтиви и внимателни .
А проблемите, нали и те били есенни/т.е жълти и весели/
- сами изчезнали в дън гори тилилейски...
А хората се наричали вече веселите хора. Те са около нас.
Вгледайте се внимателно и ще ги познаете.
По усмивката.../автор на текст Zvetanka Shahanska/

вторник, 9 ноември 2010 г.

СМЕХЪТ - НАЙ-ЗДРАВОСЛОВНАТА РЕАКЦИЯ


СМЕХЪТ - НАЙ-ЗДРАВОСЛОВНАТА РЕАКЦИЯ

Смехът е най-здравословната реакция към живота.
Той е антидот на страха и тъгата и ни насърчава
да преживяваме живота като нещо забавно.
Вървейки по неговия път/на живота/,
радостта може да идва и да си отива, като малки светлинки.
Обаче, най-накрая смехът ще отвее страданието, като вятър есенните листа.

Когато почувстваме моментното щастие
или когато ни се иска да избухнем в моментен смях,
или се усмихваме без видима причина,
за един кратък момент пред нас се вдига завесата
на нещо прекрасно и съществуващо, незабелязано дотогава.
Преживяваме нещо вдъхновяващо. След време тези моменти
на радост ще започнат да се преплитат.
Вместо да са изключение, ще се превърнат в норма.
След време...
Когато разберем, че красотата, любовта, изкуството,
вътрешното израстване, добротата, почтенността са нещата,
които придават смисъл на живота ни.
Престанем да се взираме със всички сили в него през призмата на материализма.../tekstZvetanka Shahanska/

понеделник, 8 ноември 2010 г.

ТРИТЕ ШУШУЛКИ


ТРИТЕ ШУШУЛКИ

Като я видях тази снимка и си казах -
какви сладури само, какви шушулковци и как само гледат.
Много са готини! Това като за начало на тази седмица е много добре.
Поне ще се усмихнем, зарадваме, а може и вдъхновим, .../Zvetanka Shahanska/

неделя, 7 ноември 2010 г.

ЛЮБОВТА НЯМА НИКОГА ДА СВЪРШИ...


ЛЮБОВТА НЯМА НИКОГА ДА СВЪРШИ

Ние сме участниците в тази игра наречена -любов. В това вълшебство, носещо ни толкова положителни емоции, но и немалко страдания. И въпреки всичко, пак и пак, търсим същото усещане, емоция, състояние - да се понесем нестъпващи по земята, когато реалността размива своите граници и ние се носим като балончета пълни с хелий из пространството.

Всъщност ние сме обречени на търсене цял живот, понеже любовта е нашата движеща сила, нашето вдъхновение, нашият силен старт за всяко нещо, което правим. Тя е солта на живота ни. Без нея всичко е безвкусно, сиво, равно, скучно, безинтересно. С какво например може да се сравни нетърпението, бързият ритъм на сърцето, блясъкът в очите, вдъхновението, радостното очакване, когато отиваме на среща? И когато срещнем погледа на любимия, прегръдката, даряваща взаимност, целувката - като докосване и емоция, чувства и нежност. А когато тръгнем хванати за ръка , неинтересуващи се от никой и нищо около нас...

Замисляме ли се, как това влияе на всичко и всеки. Защото тази емоция е толкова силно заредена с положителна енергия, че се разпръсква навсякъде и всеки минал през този облак, носещ се около влюбените , се зарежда неволно. И когато видиш двама влюбени на пейката, на алеята, на улицата - ти се усмихваш, става ти мило, защото веднага, автоматично носят спомен за нещо хубаво, изживяно преди или сега. И те прави съпричастен , благосклонен , заразен с любов. Става ти леко на душата, че животът си се движи по своите си закони, без да се съобразява с нищо, непоколебимо и се успокояваш, че любовта няма никога да свърши, тя е около нас и колкото повече мислиш за нея, я привличаш с цялото си същество. Винаги има нещо и някой, които могат да бъдат обичани, безрезервно, отдадено , с цялото си същество, дори и да няма взаимност. Просто обичаш и не питаш. Е, може и да попиташ маргаритката за точния отговор.../ текст Zvetanka Shahanska/
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...