ДУМАТА "ПЛАЧА"/приказка/

ДУМАТА ”ПЛАЧА”/приказка/

Тази история не се е случила, но сигурно ще се случи утре. Ето какво се разказва в нея.
Утре една добра стара учителка завела учениците си , наредени в редица по двама, да разгледат Музея на отминалото време, където били събирани нещата от миналите времена, които не служат вече , като кралската корона, шлейфът на кралицата , трамваят от Монца и така нататък.
Зад една малко напрашена витрина се мъдрела думата „плача”.
Учениците от Утре прочели надписа, но не го разбрали.
- Госпожо, какво значи това?
- Дали е древно украшение?
- Може би е принадлежало на Етруските?
- Учителката им обяснила, че едно време тази дума много се употребявала и много боляла. Показала им едно шишенце, в което били запазени сълзи, кой знае, може би ги бил пролял някой роб, бит от господаря си, или някое бездомно дете.
- Прилича на вода – казал един ученик.
- Но тази вода парела и горяла – казала учителката.
- Може би преди употреба са я възварявали?
Учениците изобщо не разбирали , дори започнали да се отегчават. Тогава учителката ги завела да видят други отдели на музея, където имало по-лесни за разбиране неща, като решетките на едни затвор, едно куче пазач, трамваят от Монца и така нататък, все неща, които в щастливата страна Утре не съществували./ Джани Родари”Приказки по телефона”/