ЕДНА ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЧКИТЕ

ЕДНА ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЧКИТЕ

Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и
сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за
България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола,
за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска
стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила
бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух,
че скъпите му брат и сестра идват при него.
След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло -
червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
"Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ"…
Бил ден първи, март, лето 681./Blog.bg/