НАБЛЮДАВАЙКИ НАОКОЛО...
Моето вдъхновение днес, бяха тези
врабчета/преброих над 30 броя/,
кацнали на това дърво и спокойно
наблюдавайки наоколо, въпреки
многото хора, които минаваха оттам...
/снимка и текст Zvetanka Shahanska/
И мисълта, която прочетох и е ТОЛКОВА
вярна, че чак изтръпнах:
През живота си открих една тъжна истина: единствените хора, които наистина нараняваме са тези, които най-много обичаме. Ние ласкаем непознатите. Угаждаме на случайния гост. И в същото време нехайно нанасяме удари на тези, които най-много ни обичат./Ella Wheeler Wilcox/
:))))))) 12 градуса даже! Изпотих се! Радвам се , че и ти си снимала, била си навън в този разкошен ден :))). Ако видиш моя пост ще разбереш за какво ти говоря ;). А иначе мисълта си е ежедневие при много хора и особено за българите си е нещо традиционно :)
ОтговорИзтриванеХубав ден беше!
Изтриване