понеделник, 18 октомври 2010 г.

СЛЪНЦЕТО И ОБЛАКЪТ /приказка/


СЛЪНЦЕТО И ОБЛАКЪТ /приказка/

Слънцето пътувало из небето весело и победоносно върху своята оранжева колесница, хвърляйки лъчи по всички посоки за голямо неудоволствие на един облак с буреносен характер, който мърморел:
- Прахосник, разсипник, хвърляй, хвърляй на вятъра лъчите си и да видим накрая колко ще останат!
Всяко зърно, което зреело в лозята, си открадвало по един лъч на минута или дори по два. И нямало стръкче тревичка или паяк, или цвете, или водна капка, които да не вземали от лъчите, колкото им трябвало.
- Оставяй, оставяй да те ограбват всички: ще видиш как ще ти се отблагодарят, когато няма да има какво повече да ти откраднат.
Слънцето продължавало весело своето пътешествие, подарявало лъчи с милиони и милиарди, без да ги брои.
Чак на залез преброило лъчите, които му оставали: и гледай ти, не му липсвал и един лъч. Облакът от изненада се превърнал в град и се изсипал. Слънцето весело се гмурнало в морето. /"Приказки по телефона" Джани Родари//Превод Св. Златаров/

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...