Показват се публикациите с етикет сърце. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сърце. Показване на всички публикации

сряда, 22 юли 2015 г.

ТУК И СЕГА

ТУК И СЕГА

Всичко, което е необходимо, за да чувствате, 
че тук и сега е щастието, е просто и скромно 
сърце./Никос Казандзакис/
/ снимка Zvetanka Shahanska/


четвъртък, 18 октомври 2012 г.

ИЗРЕЧЕНА ДУМА


/автор на снимка Zvetanka Shahanska/
ИЗРЕЧЕНА ДУМА
Не големите събития са тези, които ни нараняват най-много,
а по-скоро най-малката, съмнителна промяна
в тона, в края на изречена дума, която
може да разоре в най-дълбокото
място на сърцето ти.
/Стив Мартин/
/автор на снимка Zvetanka Shahanska/

четвъртък, 29 септември 2011 г.

РЕЦЕПТА ЗА РАЗБИТО СЪРЦЕ...


/автор на снимката Zvetanka Shahanska/

РЕЦЕПТА ЗА РАЗБИТО СЪРЦЕ

„...- Знам лек за разбито сърце – отговори,
властно и по докторски, Уаян, преброи на
пръстите си шестте елемента на своето
средство за лекуване на безнадеждно
разбито сърце.:
- Витамин Е, трябва повече да спиш,
трябва да пиеш много вода, да заминеш
далеч от човека, който си обичала,
да медитираш и да научиш сърцето си,
че това е съдба...
” /"Яж, моли се и
обичай"Елизабет Гилбърт/

понеделник, 25 април 2011 г.

АКО ИМАШ ЛЮБОВ...



АКО ИМАШ ЛЮБОВ...


Ако имаш любов, не се нуждаеш
от нищо друго.
Ако ли нямаш, не е от особено
значение какво
друго имаш
./ Джеймс Бари/

Усмихнете се:) любовта е навсякъде!
Нека седмицата ни е изпълнена с любов
и много усмивки:)
Какво хубаво съчетание-любов + усмивки:)

/текст Zvetanka Shahanska/

неделя, 6 март 2011 г.

ДА НЕ НАРАНИШ СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА

/ снимка Zvetanka Shahanska/

ДА НЕ НАРАНИШ СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА

" Алексис - рече ми той - ще ти доверя едно нещо;
малък си още и няма да го разбереш; ще го разбереш,
когато пораснеш. Слушай чедо мое; Господ не могат
го побра седемте ката не небето и седемте ката на
земята; ала го побира сърцето на човека. И затова
внимавай, Алекис, жив да си, внимавай да не нараниш
никога сърцето на човека!"
/Никос Казандзакис- "Алексис Зорбас"/



"Шефе, харесвам те прекалено много, че да не ти го кажа. Имаш всичко, само немаш лудост. Човек има нужда от малко лудост или никога няма да може да скъса въжето и да се освободи."
"Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..."
"Всичко, което е необходимо, за да се чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце."
"Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души - един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама - този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно..."

понеделник, 31 януари 2011 г.

БИХ ПРЕДПОЧЕЛ...



БИХ ПРЕДПОЧЕЛ...

Бих предпочел невиждащи очи,
уши нечуващи и неми устни,
но не и леденееещо сърце...
/Робърт Тайзънт/

вторник, 28 декември 2010 г.

ПРИЕМИ ЗНАКА НА ЛЮБОВТА



ПРИЕМИ ЗНАКА НА ЛЮБОВТА

Често пъти е по-лесно да обикнеш, отколкото да си обичан.
Ние трудно приемаме помощта и подкрепата на другите.
Нашите опити да останем независими лишават другите от
възможността да ни покажат любовта си. Много родители
на стари години лишават децата си от шанса да им
демонстрират същата тази любов и подкрепа, която те са
получавали в детството си. Много мъже (и жени), когато
ги сполети нещастие, се срамуват от зависимостта си от другите.
В резултат, реката на любовта не тече. Вие трябва да приемете
от някого знака на любовта. Вие трябва да позволите на другите
да ви помагат, за да ви дадат сили да вървите по-нататък.
Ако приемете такава любов с чистота и смирение, вие ще разберете,
че Любовта нито дава, нито получава — това става едновременно./Паулу Куелю/

вторник, 23 ноември 2010 г.

ДА ПЕЕШ...



ДА ПЕЕШ...

Когато задали следния въпрос на едно дете/11г./ :

-На вратата на сърцето на някой трябва да се молим,
да нахлуем или да чукаме?

То отговорило:

-На вратата на сърцето на някой
не трябва нито да чукаш, нито да нахлуваш,
нито да се молиш,
а само да пееш. /spiralata.com/

петък, 22 октомври 2010 г.

НЕ БЪРЗАЙ...


/автор на снимката и текст Zvetanka Shahanska/

НЕ БЪРЗАЙ...

Дай си време да помиришеш розите.
Легни по гръб и погледай звездите.
Усмихни се. Не бързай.
Има толкова красиви неща наоколо,
само си позволи да ги забележиш.
Ще почувстваш прилив на вдъхновение и сили.
Дай си малко време, мъничко поне...
Слей се с природата,
усети хармонията, която идва към теб.
Тя ще ти дари щастие за твоята
изтерзана душа.
Дай си време.
Не бързай.../снимка и текст Zvetanka Shahanska/

петък, 8 октомври 2010 г.

ВИНАГИ СИ СВОБОДЕН ДА ОБИЧАШ


ВИНАГИ СИ СВОБОДЕН ДА ОБИЧАШ

Целият свят може да ви обича,
но тази любов няма да ви направи щастливи.
Това,което ще ви направи щасливи, е любовта,
която извира от вас.
Това е любов, която е различна.
Това не е любовта,която другите имат за вас.
Любовта към всички е вашата половина.
Другата половина може да бъде дърво ,куче облак.
Вие сте едната половина.
Другата половина е това,което възприемате.
Вие винаги сте свободен да Обичате.
/Дон Мигел Руис/

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

ЦВЕТЕ В СЪРЦЕТО/притча/


ЦВЕТЕ В СЪРЦЕТО/притча/

В едно забутано селце пристигнал вълшебник. Обиколил го цялото и докоснал всеки жител с вълшебната си пръчица. И у този, когото докосвал, сърцето ставало видимо и прозрачно.
Оказало се, че във всяко сърце има цвете.
У едно момченце било синя камбанка. И когато се смеело, тя весело звъняла:"Дзън, дзън, дзън!"
У рижото момиченце, като малко слънце, цъфтял слънчоглед.
Учителката в розов костюм криела в сърцето си роза. " А шиповете ..., те са просто за всеки случай. Но като цяло съм добра..."- казала тя смутено.
В сърцето на стария фелшер трепкала бяла хризантема.
Селото разцъфнало като ботаническа градина.
Нямало две еднакви цветя. Имало и обикновени полски, имало и непознати, на които не знаели имената. Но всички били много красиви. Та нали грозни цветя няма.

А в сърцето на един стар, заядлив дядо се оказало, че расте кактус.
-Погледнете, в сърцето му е пълно с тръни! Ама че проклетник! - завикали съселяните му.
-Това не са тръни, а трънчета! - обидено мърморел дядото. - Да бяхте проживяли моя живот, нямаше да дрънкате!
-Нека Ви помогна да ги извадим - предложил грижовният фелдшер и започнал внимателно да вади трънчетата с пинсета.
Хората се стълпили около тях и започнали да дават съвети:"По-внимателно! Не забравяй за дезинфекцията! Я, там едно как дълбоко се е забило! Вижте, вижте дядото, той се подмладява пред очите ни!"
Сърцето на дядото вече не било набодено като игленик, станало му леко, радостно и необичайно приятно, че толкова народ се развълнувал от неволята му, отпуснал се, усмихнал се и кактусът целият се покрил с големи червени цветове.

-Даа, некрасиви хора няма! Всеки притежава собствена красота - радвали се жителите на селото./http://prit4ite.blogspot.com/search/label/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0%20%D0%98./Елена И./
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...