Откъс от книгата Клуб „Анонимни ергени“ - П.Г.Удхаус
...
При думите „да се жениш отново“ господин Луелин бе потреперал силно като желе на вятър.
— Не ми говори за женене. Отървах се от тоя навик — изпищя той, обзет от тих ужас.
— Така си мислиш ти — наежи се господин Траут.
— Сигурен съм. Познаваш добре Грейс.
— Съвсем вярно.
— И имаш представа какво е да си женен за нея. Тя се отнасяше с мен като с… как казваха на мексиканския роб, не песо, а нещо като паун…
— Пеон?
— Точно това. Настояваше да имаме обща сметка. Караше ме да пазя диета. Хапвал ли си някога диетичен хляб?
Господин Траут отвърна, че не е. Той беше толкова слаб и мършав, че от диетичния хляб би станал направо невидим.
— По-добре и не хапвай. Има вкус на попивателна. Какви страдания преживях! Сигурно щях да загина, ако не беше една прекрасна млада жена на име Милър, сега госпожа Монтроуз Бодкин, която с риск за живота си ме уреждаше с някое и друго парче, което не се изпарява веднага щом го захапеш. Сега, след като се разведох с Грейс, се чувствам като затворник от „Сан Куентин“, пуснат на свобода след десетгодишна присъда за обир на банки.
— Сигурно е голямо облекчение — вметна господин Траут...//Клуб "Анонимни ергени"П.Г. Удхаус/
