петък, 24 юни 2011 г.

ОТ ДОБРИНА...



ОТ ДОБРИНА...


"...На 25 август Емил тръгна на училище. Ако льонеберчани си въобразяваха, че той ще се посрами, останаха разочаровани. Учителката може би беше първата, която се усъмни дали на чина до прозореца не седи бъдещият председател на общинския съвет, защото за всеобща изненада Емил стана първенец на класа! Да чете знаеше още когато постъпи, а можеше и да пише малко, а се научи да смята по-бързо от всички останали. Естествено, правеше и някои пакости, но не толкова страшни, че учителката да не може да ги понесе... е, само дето веднъж реши да я целуне по устата и за това говориха дълго време в Льонеберя.

Ето как стана тази работа. Емил стоеше до черната дъска и тъкмо бе сметнал една много трудна задача, учителката каза:

— Добре Емиле, можеш да си седнеш пак на мястото.

Той наистина тръгна, но на минаване се наведе над учителката, която седеше до катедрата и я целуна с всички сили по устата. Такова нещо никога не беше й се случвало, та цялата се изчерви и започна да заеква:

— Зз-защо... зз-защо направи това, Емиле?

— Сигурно го направих от добрина! — отговори Емил и това се превърна в поговорка из цяла Льонеберя. „Направих го от добрина, рече момчето от Катхулт, като целуна учителката“, казваха хората, а може да го казват и до ден днешен — кой знае!..."
/"Емил от Льонеберя"Астрид Линдгрен/

2 коментара:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...