неделя, 27 март 2011 г.

ДОКОСВАНЕ...



ДОКОСВАНЕ...

Убедена съм, че душите на всички са красиви и добри. Просто много хора са допуснали те да загрубеят във времето. Или по-скоро са скрили истинската си душа под пластове ежедневие, еднообразие и равен живот. Не искат да допуснат нещо или някой да ги наранява повече. Свили са душата си до незначителна точица и са я запокитили в най-далечното си кътче. Заключили са я с девет ключа. Надявайки се, че така се предпазват. Но всъщност, те пречат по този начин на любовта , добротата, приятелството да се докоснат до тях . Не им дават път до себе си, да покажат на какво са способни. Не приемат помощта им.
А се иска толкова малко, просто да се отворят към света, да забравят страха, да повярват. Да позволят на душата си да излезе от скривалището, да се отпусне, да полети..
/текст Zvetanka Shahanska/

6 коментара:

  1. Според мен е хубаво, преди „да излезе от скривалището, да се отпусне, да ПОЛЕТИ" душата да укрепне. Така както е добре, пилето да укрепне, преди да напусне гнездото си. В противен случай, понякога става като с човек, който „много се отвива”, „прави се на отворен”. Такъв човек, може да „изстине”. Или с пилето, виждали сме такива, което след неуспешен полет, се приземява тежко, пред муцуната на котката.
    Не че не трябва да размахва крилца в гнездото, да се пери пред братчетата си, да слуша "Полетът на кондора". Ама известна самокритичност, ще е само в негова полза.

    ОтговорИзтриване
  2. Не трябва да се страхуваме, защото рискуваме от страх да си останем свити и нещастни.

    ОтговорИзтриване
  3. Безрасъдство, наивност и смелост са различни неща.
    Аз лично не бих пробвал от прекалено високо, дали мога да летя на този етап, без да се смятам за страхлив. Убедил съм се, че морето не е до колене, а и съм убеден, че не всичко, което хвърчи се яде и не приемам това си виждане, за липса на дръзновение.
    Не се страхувам,нито да изглеждам страхлив, нито да се страхувам.

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...